Коледната свещ

В една студена коледна вечер, когато снежинките танцуваха по улиците на Лондон, малко момиче на име Клара стоеше до витрината на богаташки дом. Вътре светеха десетки свещи, а хората около трапезата се смееха и пееха. Клара, облечена в износено палто, държеше в ръката си единствената свещ, която ѝ беше останала.

– Ако само можех да имам топлина за Коледа – прошепна тя, докато духът на зимата обгръщаше малката ѝ фигура.

В този миг, от тъмнината се появи възрастен мъж с дълго палто и шапка. Той се спря пред Клара и я погледна с мекота в очите.

– Какво правиш тук, дете? – попита той.

– Мечтая за топлина, сър, но имам само тази свещ – отвърна тя с тъжна усмивка.

Мъжът кимна и взе свещта от ръката ѝ. Той я запали и каза:

– Тази свещ не е обикновена. Тя носи светлината на доброто. Запали я в сърцето си и ще видиш чудеса.

Клара не разбираше думите му, но усети топлина, която сякаш идваше отвътре. Мъжът я поведе към малка уличка, където бедни семейства се бяха събрали около огън. Тя протегна свещта си към тях, а пламъкът ѝ сякаш разцъфна. В този миг всички се почувстваха по-силни, по-топли, а смехът и песните изпълниха улицата.

Клара разбра, че топлината, за която мечтаеше, не идваше от свещите, а от сърцата на хората, които споделят доброто.

На следващата сутрин тя се събуди в топло легло – същият възрастен мъж беше оставил Клара в дома си, а до нея гореше свещта, която никога не изгасваше.